18.04.2009 г., 0:16

Късен час

899 0 2

Питате какво имам аз,
имам само моя глас,
четеш това в късен час
и мислиш, че не съм аз!

Няма цветя с мирис на роса,
виждам плоча с мойте имена,
около мен всичко е тишина,
кажи ми как да стана и продължа!

Има ли грешка, която няма да се повтори
и докога ще се скитам сам при Адските двори.
Моята душа никой няма да може да я затвори
и душевно да се опита да ме събори!

Надявам се хората да не ме забравят
и да се научат, че не може да взимат,
без от сърцето си на някой да дават,
но дотогава очите ще се натъжават!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...