18.04.2009 г., 0:16

Късен час

902 0 2

Питате какво имам аз,
имам само моя глас,
четеш това в късен час
и мислиш, че не съм аз!

Няма цветя с мирис на роса,
виждам плоча с мойте имена,
около мен всичко е тишина,
кажи ми как да стана и продължа!

Има ли грешка, която няма да се повтори
и докога ще се скитам сам при Адските двори.
Моята душа никой няма да може да я затвори
и душевно да се опита да ме събори!

Надявам се хората да не ме забравят
и да се научат, че не може да взимат,
без от сърцето си на някой да дават,
но дотогава очите ще се натъжават!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...