28.09.2019 г., 13:37

Къща

407 0 1

Къща

 

Направих къща, но е там, далече,

далече и аз от нея съм за съжаление сега.

По-добре така е, когато любовта я няма вече,

там живеят и домуват мойте добри деца.

 

Не всяка къща може дом да стане,

тя става дом, когато остане любовта!

Къщата се прави с труд, тухли и греди,

а дома се гради с много любов и мечти!

 

Минавам покрай нея и тъжно я поглеждам,

тя част е от моят живот, живот с мечти.

Вземам децата и къщата наглеждам,

да, те имат покрив над техните глави!

 

А тя и къщата си имат сякаш "душа",

опустее ли, тя започва да се руши сама.

Затова се радвам аз на мойте деца,

играят, скачат там, една моя сбъдната мечта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...