Направих къща, но е там, далече,
далече и аз от нея съм за съжаление сега.
По-добре така е, когато любовта я няма вече,
там живеят и домуват мойте добри деца.
Не всяка къща може дом да стане,
тя става дом, когато остане любовта!
Къщата се прави с труд, тухли и греди,
а дома се гради с много любов и мечти!
Минавам покрай нея и тъжно я поглеждам,
тя част е от моят живот, живот с мечти.
Вземам децата и къщата наглеждам,
да, те имат покрив над техните глави!
А тя и къщата си имат сякаш "душа",
опустее ли, тя започва да се руши сама.
Затова се радвам аз на мойте деца,
играят, скачат там, една моя сбъдната мечта!
© Валентин Миленов Все права защищены