Sep 28, 2019, 1:37 PM

Къща

  Poetry » Other
410 0 1

Къща

 

Направих къща, но е там, далече,

далече и аз от нея съм за съжаление сега.

По-добре така е, когато любовта я няма вече,

там живеят и домуват мойте добри деца.

 

Не всяка къща може дом да стане,

тя става дом, когато остане любовта!

Къщата се прави с труд, тухли и греди,

а дома се гради с много любов и мечти!

 

Минавам покрай нея и тъжно я поглеждам,

тя част е от моят живот, живот с мечти.

Вземам децата и къщата наглеждам,

да, те имат покрив над техните глави!

 

А тя и къщата си имат сякаш "душа",

опустее ли, тя започва да се руши сама.

Затова се радвам аз на мойте деца,

играят, скачат там, една моя сбъдната мечта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...