Къща

Направих къща, но е там, далече,

далече и аз от нея съм за съжаление сега.

По-добре така е, когато любовта я няма вече,

там живеят и домуват мойте добри деца.

Не всяка къща може дом да стане,

тя става дом, когато остане любовта!

Къщата се прави с труд, тухли и греди,

а дома се гради с много любов и мечти!

Минавам покрай нея и тъжно я поглеждам,

тя част е от моят живот, живот с мечти.

Вземам децата и къщата наглеждам,

да, те имат покрив над техните глави!

А тя и къщата си имат сякаш "душа",

опустее ли, тя започва да се руши сама.

Затова се радвам аз на мойте деца,

играят, скачат там, една моя сбъдната мечта!