10.07.2019 г., 19:01

Къщата на дядо и на баба

1.1K 1 5

Слънцето събуди ме с лъчи,
славей пее своя песен
благодат за моите очи,
днес денят е тъй чудесен.

А тревата скоро окосена
поклаща се от лекият ветрец,
а в украската й тъй зелена,
свири музикант щурец!

Аромат на топла пита,
гали моите сетива,
спомени в мен връхлитат,
колко малка съм била!

Всичко връщаме на село,
няма го от времето и хляба
какво животът ми е днес отнел,
къщата на дядо и на баба!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...