10 июл. 2019 г., 19:01

Къщата на дядо и на баба 

  Поэзия » Философская
645 1 5

Слънцето събуди ме с лъчи,
славей пее своя песен
благодат за моите очи,
днес денят е тъй чудесен.

А тревата скоро окосена
поклаща се от лекият ветрец,
а в украската й тъй зелена,
свири музикант щурец!

Аромат на топла пита,
гали моите сетива,
спомени в мен връхлитат,
колко малка съм била!

Всичко връщаме на село,
няма го от времето и хляба
какво животът ми е днес отнел,
къщата на дядо и на баба!

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??