Слънцето събуди ме с лъчи,
славей пее своя песен
благодат за моите очи,
днес денят е тъй чудесен.
А тревата скоро окосена
поклаща се от лекият ветрец,
а в украската й тъй зелена,
свири музикант щурец!
Аромат на топла пита,
гали моите сетива,
спомени в мен връхлитат,
колко малка съм била!
Всичко връщаме на село,
няма го от времето и хляба
какво животът ми е днес отнел,
къщата на дядо и на баба!
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
