29.09.2010 г., 13:31

Къщата на Любовта ми

1.2K 0 0

~~*~

 

~~*& Къщата на Любовта ми &*~~

 

 Нарисувах устните ти

на стъклото...

 

И лекичко допрях лице

до тях~*

 

~~*&*~~

 

С перце танцувах  кротко

По Небето~

Тъй гледащо ме ЖАДНО

През прозорец спящ...

 

ТАНЦУВАХ!!!

 

ГАЛЕХ!!!

Тичах в Небесата...

И дишах в плах Стремеж~*

 

Ръцете ми~

 

Листенца скрити във тревата

Събуждаха се...

ВИКАЩИ~*

 

В зовящ Копнеж...

 

Изрисувах Ангел на стената

И мигом Тя

УХАННА ЗАСИЯ~*

 

Заплака тихо Тишината

А аз РИСУВАХ

 

С ЖАЖДА...

 

АНГЕЛСКИ ЦВЕТЯ~*

 

Изписах те с Желана Нежност

На Вратата...

Възлюблен МОЙ!!!

... стоящ

 

И с чиста Обич

Аз в нозете ти се свлякох...

ПРЕГРЪЩАХ ТЕ!

Целувах с плам земята

Запазила Духа ти ТВОЙ...

 

Ангелогласни МОЙ~*

АРХАНГЕЛ...

 

НАРИСУВАХ УСТНИТЕ ТИ

НА СТЪКЛОТО~

И впих се в тях...

 

Самотно бяло пиле

Плачещо в земя~*

Вкопан Гальовен вик

Потънал в Адска Мълчина...

~*

 

Ръцете ми - листенца

 

Кротко зашумяха

Тъй нежно галещи

Уханната трева...

 

Дето на стената

Странно как...

До Ангела Небесен

В див екстаз

В желание за Ласка

Избуя...

 

~~*&*~~

 

УРИИЛ!!!

 

Изписах Чувствата ти

Чисти

Във мелодия със цвят на

Бял Ахат...

Потърсих ТЕБ

в постелята си

Пуста...

Извезана от сърма

В златен цвят...

 

Потърсих аз

Сърцето ти Лъчисто...

В леглото си -

Люлеещо море

на

Бяла нежност

Скрита в Есенни листа...

Плахо легнали в трева...

~*

 

... В която някога

    Оставил ДЪХ

 

Един Ерусалим ГОЛЯМ~*

И Благ...

 

Нарисувах Устните ти...

НА СТЪКЛОТО,

В което Заваля...

 

Погалих ги...

Заплака пак Небето...

Самотно гледащо Дъжда

 

Който не от неговите облаци

Валеше...

 

А от моите очи

Във жален стон

В емоция на Бял Ахат

Струеше...

 

ТАНЦУВАХ...

 

ГАЛЕХ...

Тичах в Небесата -

При все голямата Тъга...

 

А облаци дъждовни

Протягат Чувства

На Лицето ми...

 

И ставам дъно на Река...

 

В която днес ВАЛИ

Не дъжд

А

 

 ПЛАЧЕЩИ МЪНИСТА...

Извиращи от Твоята Душа!

 

 

Нарисувах устните ти

На стъклото...

 

И кротичко на тях

СЕ СПРЯХ!

 

29 септември 2010

Л-Е

С листенце-длан

                  Изписах във трева~*

 

~~*&*~~

 

http://www.vbox7.com/play:51d6f067 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Л-Е Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...