Sep 29, 2010, 1:31 PM

Къщата на Любовта ми

  Poetry » Love
1.2K 0 0

~~*~

 

~~*& Къщата на Любовта ми &*~~

 

 Нарисувах устните ти

на стъклото...

 

И лекичко допрях лице

до тях~*

 

~~*&*~~

 

С перце танцувах  кротко

По Небето~

Тъй гледащо ме ЖАДНО

През прозорец спящ...

 

ТАНЦУВАХ!!!

 

ГАЛЕХ!!!

Тичах в Небесата...

И дишах в плах Стремеж~*

 

Ръцете ми~

 

Листенца скрити във тревата

Събуждаха се...

ВИКАЩИ~*

 

В зовящ Копнеж...

 

Изрисувах Ангел на стената

И мигом Тя

УХАННА ЗАСИЯ~*

 

Заплака тихо Тишината

А аз РИСУВАХ

 

С ЖАЖДА...

 

АНГЕЛСКИ ЦВЕТЯ~*

 

Изписах те с Желана Нежност

На Вратата...

Възлюблен МОЙ!!!

... стоящ

 

И с чиста Обич

Аз в нозете ти се свлякох...

ПРЕГРЪЩАХ ТЕ!

Целувах с плам земята

Запазила Духа ти ТВОЙ...

 

Ангелогласни МОЙ~*

АРХАНГЕЛ...

 

НАРИСУВАХ УСТНИТЕ ТИ

НА СТЪКЛОТО~

И впих се в тях...

 

Самотно бяло пиле

Плачещо в земя~*

Вкопан Гальовен вик

Потънал в Адска Мълчина...

~*

 

Ръцете ми - листенца

 

Кротко зашумяха

Тъй нежно галещи

Уханната трева...

 

Дето на стената

Странно как...

До Ангела Небесен

В див екстаз

В желание за Ласка

Избуя...

 

~~*&*~~

 

УРИИЛ!!!

 

Изписах Чувствата ти

Чисти

Във мелодия със цвят на

Бял Ахат...

Потърсих ТЕБ

в постелята си

Пуста...

Извезана от сърма

В златен цвят...

 

Потърсих аз

Сърцето ти Лъчисто...

В леглото си -

Люлеещо море

на

Бяла нежност

Скрита в Есенни листа...

Плахо легнали в трева...

~*

 

... В която някога

    Оставил ДЪХ

 

Един Ерусалим ГОЛЯМ~*

И Благ...

 

Нарисувах Устните ти...

НА СТЪКЛОТО,

В което Заваля...

 

Погалих ги...

Заплака пак Небето...

Самотно гледащо Дъжда

 

Който не от неговите облаци

Валеше...

 

А от моите очи

Във жален стон

В емоция на Бял Ахат

Струеше...

 

ТАНЦУВАХ...

 

ГАЛЕХ...

Тичах в Небесата -

При все голямата Тъга...

 

А облаци дъждовни

Протягат Чувства

На Лицето ми...

 

И ставам дъно на Река...

 

В която днес ВАЛИ

Не дъжд

А

 

 ПЛАЧЕЩИ МЪНИСТА...

Извиращи от Твоята Душа!

 

 

Нарисувах устните ти

На стъклото...

 

И кротичко на тях

СЕ СПРЯХ!

 

29 септември 2010

Л-Е

С листенце-длан

                  Изписах във трева~*

 

~~*&*~~

 

http://www.vbox7.com/play:51d6f067 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Л-Е All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...