29 sept 2010, 13:31

Къщата на Любовта ми

1.2K 0 0

~~*~

 

~~*& Къщата на Любовта ми &*~~

 

 Нарисувах устните ти

на стъклото...

 

И лекичко допрях лице

до тях~*

 

~~*&*~~

 

С перце танцувах  кротко

По Небето~

Тъй гледащо ме ЖАДНО

През прозорец спящ...

 

ТАНЦУВАХ!!!

 

ГАЛЕХ!!!

Тичах в Небесата...

И дишах в плах Стремеж~*

 

Ръцете ми~

 

Листенца скрити във тревата

Събуждаха се...

ВИКАЩИ~*

 

В зовящ Копнеж...

 

Изрисувах Ангел на стената

И мигом Тя

УХАННА ЗАСИЯ~*

 

Заплака тихо Тишината

А аз РИСУВАХ

 

С ЖАЖДА...

 

АНГЕЛСКИ ЦВЕТЯ~*

 

Изписах те с Желана Нежност

На Вратата...

Възлюблен МОЙ!!!

... стоящ

 

И с чиста Обич

Аз в нозете ти се свлякох...

ПРЕГРЪЩАХ ТЕ!

Целувах с плам земята

Запазила Духа ти ТВОЙ...

 

Ангелогласни МОЙ~*

АРХАНГЕЛ...

 

НАРИСУВАХ УСТНИТЕ ТИ

НА СТЪКЛОТО~

И впих се в тях...

 

Самотно бяло пиле

Плачещо в земя~*

Вкопан Гальовен вик

Потънал в Адска Мълчина...

~*

 

Ръцете ми - листенца

 

Кротко зашумяха

Тъй нежно галещи

Уханната трева...

 

Дето на стената

Странно как...

До Ангела Небесен

В див екстаз

В желание за Ласка

Избуя...

 

~~*&*~~

 

УРИИЛ!!!

 

Изписах Чувствата ти

Чисти

Във мелодия със цвят на

Бял Ахат...

Потърсих ТЕБ

в постелята си

Пуста...

Извезана от сърма

В златен цвят...

 

Потърсих аз

Сърцето ти Лъчисто...

В леглото си -

Люлеещо море

на

Бяла нежност

Скрита в Есенни листа...

Плахо легнали в трева...

~*

 

... В която някога

    Оставил ДЪХ

 

Един Ерусалим ГОЛЯМ~*

И Благ...

 

Нарисувах Устните ти...

НА СТЪКЛОТО,

В което Заваля...

 

Погалих ги...

Заплака пак Небето...

Самотно гледащо Дъжда

 

Който не от неговите облаци

Валеше...

 

А от моите очи

Във жален стон

В емоция на Бял Ахат

Струеше...

 

ТАНЦУВАХ...

 

ГАЛЕХ...

Тичах в Небесата -

При все голямата Тъга...

 

А облаци дъждовни

Протягат Чувства

На Лицето ми...

 

И ставам дъно на Река...

 

В която днес ВАЛИ

Не дъжд

А

 

 ПЛАЧЕЩИ МЪНИСТА...

Извиращи от Твоята Душа!

 

 

Нарисувах устните ти

На стъклото...

 

И кротичко на тях

СЕ СПРЯХ!

 

29 септември 2010

Л-Е

С листенце-длан

                  Изписах във трева~*

 

~~*&*~~

 

http://www.vbox7.com/play:51d6f067 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Л-Е Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...