Къщата от найлон
751
0
2
На гости са ми ветровете.
Танцувам с тях.
Така е всеки ден.
Живея в къщата от найлон.
Сама с ветровете.
Дори и с тях усещам тишината.
Изпълва всеки миг в моя дом.
Събирам стари спомени.
От тях си взимам топлината.
Протягам длани - гласът ми се разпада в пустотата.
Не ще ме чуе никой.
Сама съм пак в къщата от найлон.
Посрещам тихо светлината...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиана Петкова Всички права запазени
