22.07.2011 г., 18:41 ч.

Къщата от найлон 

  Поезия » Бели стихове
505 0 2

На гости са ми ветровете.

Танцувам с тях.

Така е всеки ден.

Живея в къщата от найлон.

Сама с ветровете.

Дори и с тях усещам тишината.

Изпълва всеки миг в моя дом.

Събирам стари спомени.

От тях си взимам топлината.

Протягам длани - гласът ми се разпада в пустотата.

Не ще ме чуе никой.

Сама съм пак в къщата от найлон.

Посрещам тихо светлината...

© Сиана Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??