siana77 (Сиана Петкова)
75 1
Jul 22, 2011, 6:41 PM

Къщата от найлон 

  Poetry » White poetry
578 0 2

На гости са ми ветровете.

Танцувам с тях.

Така е всеки ден.

Живея в къщата от найлон.

Сама с ветровете.

Дори и с тях усещам тишината.

Изпълва всеки миг в моя дом.

Събирам стари спомени.

От тях си взимам топлината.

Протягам длани - гласът ми се разпада в пустотата.

Не ще ме чуе никой.

Сама съм пак в къщата от найлон.

Посрещам тихо светлината...

© Сиана Петкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??