Малка схлупена къщурка
сълзи от смях заключила е вътре.
Тичат там, закачат се със смехурко
радостни живуркат в тясната которка.
Една сълза намери ключа за вратата
ще им кани вътре и мечтата за богатства.
Къщичка отвори широки порти
вдигна тост, за високопочитаемия гост.
Мечтата влезе гордо, без много да я канят
едва прекрачи прага и почна, волята си да налага.
Не сълзата каза - ти сълза си само, не заб'авай
ще плачеш за богатство благо, не от от смях и радост!
Сълзата се замисли, и прие си тази мисия
мечтата скри се в долапа а сълза остана да и вярва!
Къщурката с удар, вратата си затвори
на сълзата думи прости проговори:
Бърлога, вчера бе за теб
радостния смях, до днес!
Щом мечтата за богатство, стана ти авер
къщата ти се превърна в замък лед, за на пред!
Смеха ще е маниерен, шменти и капели
сега живей с мечта, и в деня и в нощта!
Сълзите знай отключват, неканена ни същина!
пан.
© Найден Тихомиров Всички права запазени