КЪЩИЧКА ОТ ЛЕД

Малка схлупена къщурка

сълзи от смях заключила е вътре.

Тичат там, закачат се със смехурко

радостни живуркат в тясната которка.

Една сълза намери ключа за вратата

ще им кани вътре и мечтата за богатства.

Къщичка отвори широки порти

вдигна тост, за високопочитаемия гост.

Мечтата влезе гордо, без много да я канят

едва прекрачи прага и почна, волята си да налага.

Не сълзата каза - ти сълза си само, не заб'авай

ще плачеш за богатство благо, не от от смях и радост!

Сълзата се замисли, и прие си тази мисия

мечтата скри се в долапа а сълза остана да и вярва!

Къщурката с удар,  вратата си затвори

на сълзата думи прости проговори:

Бърлога, вчера бе за теб

радостния смях, до днес!

Щом мечтата за богатство, стана ти авер

къщата ти се превърна в замък лед, за на пред!

Смеха ще е маниерен, шменти и капели

сега живей с мечта, и в деня и в нощта!

Сълзите знай отключват, неканена ни същина!

пан.