Къщичка в гората
КЪЩИЧКА В ГОРАТА
Тъмни облаци се свличат,
сред мечтите ни кръжат.
Гръмогласно те отричат
любовта на този свят.
Към безумна надпревара
вкупом хората търчим.
Времето пред нас догаря
и навъсено мълчим.
В малка къщичка сме двама.
Огън в стаята гори.
Но по покрива е драма –
дъжд коварен се рои.
Как стеснително поглеждаш –
дълго си била сама.
Думите с тъга подреждаш,
а красива си жена.
Ти не се страхувай –
нежността си довери.
И на воля с мен лудувай.
С поглед влюбен ме дари!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ИВАН МИЛАНОВ Всички права запазени
