25.02.2025 г., 14:25  

Къщичка за влюбени

374 5 3

КЪЩИЧКА ЗА ВЛЮБЕНИ

 

… мечтая си за други времена, преди – и аз да си изчезна в мрака –

да имам малка къщичка – с Жена! – която всяка вечер да ме чака,

на прага кротко с нея да седим, доде Луната грейва върху хълма,

да стелвам от луличката си дим, гръдта ми блага Обич да изпълва,

косичничето ѝ от светъл лен след миг да опне снопчето къдрици,

 

и аз – от хубостта ѝ запленен! – да млъкна на световните езици.

Да пием всяка вечер липов чай, примесен с дъх на мащерка и риган.

Аз вече знам какво е Земен Рай – да бъда влюбен! – мен това ми стига.

И в тази къщичка от Светлина пред Господа да си живеем двама.

Светът е дом за Мъж и за Жена – и друго нищо по-красиво няма.

 

23 февруарий 2025 г.

гр. Варна, 14, 00 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...