Feb 25, 2025, 2:25 PM  

Къщичка за влюбени

  Poetry » Love
373 5 3

КЪЩИЧКА ЗА ВЛЮБЕНИ

 

… мечтая си за други времена, преди – и аз да си изчезна в мрака –

да имам малка къщичка – с Жена! – която всяка вечер да ме чака,

на прага кротко с нея да седим, доде Луната грейва върху хълма,

да стелвам от луличката си дим, гръдта ми блага Обич да изпълва,

косичничето ѝ от светъл лен след миг да опне снопчето къдрици,

 

и аз – от хубостта ѝ запленен! – да млъкна на световните езици.

Да пием всяка вечер липов чай, примесен с дъх на мащерка и риган.

Аз вече знам какво е Земен Рай – да бъда влюбен! – мен това ми стига.

И в тази къщичка от Светлина пред Господа да си живеем двама.

Светът е дом за Мъж и за Жена – и друго нищо по-красиво няма.

 

23 февруарий 2025 г.

гр. Варна, 14, 00 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...