6.12.2022 г., 8:56

Къщичке на дните златни

483 2 4

... под лозницата на двора косерът кълве зърна,

котаракът край стобора дебне слънчеви петна,

във колибката си куча Шаро на кравай се сви,

баба пак пече на туча лют пипер във две тави,

трите агънца ваклуши блеят под сачака пуст,

 

дядо благ тютюнец пуши върху килнатия пруст,

тишината безпределна хлътна в стария улук,

сетне в собата ми стелна дядовия ямурлук,

хлопнах бабиния вратник, друмник в крайните нивя.

Къщичке на дните златни, кой ли вятър те отвя?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми, но усетих минорния тон в "Къщичке на дните златни, кой ли вятър те отвя?" и носталгията ми се предаде. Какви разкошни времена сте описали...
  • Каква образност, като в приказка, върнах се толкова години назад, в едни други, по-човечни времена....
  • Чудесно! Тази мила родна картина ме върна в детството...
  • Много образно!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...