6 дек. 2022 г., 08:56

Къщичке на дните златни

486 2 4

... под лозницата на двора косерът кълве зърна,

котаракът край стобора дебне слънчеви петна,

във колибката си куча Шаро на кравай се сви,

баба пак пече на туча лют пипер във две тави,

трите агънца ваклуши блеят под сачака пуст,

 

дядо благ тютюнец пуши върху килнатия пруст,

тишината безпределна хлътна в стария улук,

сетне в собата ми стелна дядовия ямурлук,

хлопнах бабиния вратник, друмник в крайните нивя.

Къщичке на дните златни, кой ли вятър те отвя?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми, но усетих минорния тон в "Къщичке на дните златни, кой ли вятър те отвя?" и носталгията ми се предаде. Какви разкошни времена сте описали...
  • Каква образност, като в приказка, върнах се толкова години назад, в едни други, по-човечни времена....
  • Чудесно! Тази мила родна картина ме върна в детството...
  • Много образно!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...