Къщичке на дните златни
... под лозницата на двора косерът кълве зърна,
котаракът край стобора дебне слънчеви петна,
във колибката си куча Шаро на кравай се сви,
баба пак пече на туча лют пипер във две тави,
трите агънца ваклуши блеят под сачака пуст,
дядо благ тютюнец пуши върху килнатия пруст,
тишината безпределна хлътна в стария улук,
сетне в собата ми стелна дядовия ямурлук,
хлопнах бабиния вратник, друмник в крайните нивя.
Къщичке на дните златни, кой ли вятър те отвя?
© Валери Станков All rights reserved.
