6 dic 2022, 8:56

Къщичке на дните златни 

  Poesía
242 2 4

... под лозницата на двора косерът кълве зърна,

котаракът край стобора дебне слънчеви петна,

във колибката си куча Шаро на кравай се сви,

баба пак пече на туча лют пипер във две тави,

трите агънца ваклуши блеят под сачака пуст,

 

дядо благ тютюнец пуши върху килнатия пруст,

тишината безпределна хлътна в стария улук,

сетне в собата ми стелна дядовия ямурлук,

хлопнах бабиния вратник, друмник в крайните нивя.

Къщичке на дните златни, кой ли вятър те отвя?

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми, но усетих минорния тон в "Къщичке на дните златни, кой ли вятър те отвя?" и носталгията ми се предаде. Какви разкошни времена сте описали...
  • Каква образност, като в приказка, върнах се толкова години назад, в едни други, по-човечни времена....
  • Чудесно! Тази мила родна картина ме върна в детството...
  • Много образно!
Propuestas
: ??:??