Късмет бре
Какво се случва, как менят се времената,
че и на мен късмет ми чукна на вратата?!
Е не съвсем то на врата, ми в интернета
награда искат да ми дават. Бря късмета!
Пращат линк, аз да им кликна на стената.
Ама не мога баби, чи болят ма колената.
Те настояват, кемпер черен подаряват
за нищо тъй на мен щели да го дават -
на десетина страници сал да споделя
и скоро кемпер пред вратня ши държа.
Ама не съм клюкарка, не споделям аз
ни мръдвам пръст си даже, давам пас.
Не щъ ви кемпера! И моя дядо го не ще,
щот мерцедес е чер, а моя иска беемве.
Той са шегува де, разбирам че го прави,
то и на него тоз „късмет“ му са не нрави.
Тъкмо мисля, хеле свърши, ш`си почина,
пак пишат „Вземи награда. Време мина.
Вий победителя сте. На линка кликнете.“
ма пак пасувам, не клякам пазя коленете.
Три дни ми пишат и напразно са надяват.
Криво ли хортувам или те не разумяват?
Ни линк ш`кликам, ни с празна съм глава.
Не щъ награда бре! ... Пеша ши си вървя.
Баба Ана
28,07,2025 г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
