Късна есен
Златен дъжд над мен вали,
водопад пожълтели листа.
ходя боса по увяхващи треви,
последен танц играя с есента.
Волна като горска самодива
обикалям вътре в гъстата гора.
Есенна картина погледа попива
цветовете в спомен да сбера.
Бягам бързо, вятъра ме гони,
настига ме, хлад ме обгръща
косите ми разрошва, разпилени
клони са, като дърво съм съща.
Той обикаля, спира край мен,
разглежда ме, изсвирва нещо.
Не вижда корени, звучи учуден
май дразни се, свисти зловещо.
Не се сърди, не съм дърво,
волна птица съм, летя в небето.
Не се страхувам, не си ти зло:
към мен ела и докосни лицето.
За миг поспри, не духай ветре,
недей съблича гората, милата,
че гола стане ли, боли отвътре
есента си тръгва, идва зимата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
