Късна есен
Златен дъжд над мен вали,
водопад пожълтели листа.
ходя боса по увяхващи треви,
последен танц играя с есента.
Волна като горска самодива
обикалям вътре в гъстата гора.
Есенна картина погледа попива
цветовете в спомен да сбера.
Бягам бързо, вятъра ме гони,
настига ме, хлад ме обгръща
косите ми разрошва, разпилени
клони са, като дърво съм съща.
Той обикаля, спира край мен,
разглежда ме, изсвирва нещо.
Не вижда корени, звучи учуден
май дразни се, свисти зловещо.
Не се сърди, не съм дърво,
волна птица съм, летя в небето.
Не се страхувам, не си ти зло:
към мен ела и докосни лицето.
За миг поспри, не духай ветре,
недей съблича гората, милата,
че гола стане ли, боли отвътре
есента си тръгва, идва зимата.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти Марти...
поздравите приемам.
А още повече и сини...
за нищо не ги заменям.
Поздрав и усмивка. -
топла есен за теб, Анета
-
...и моите усмивки сини приеми!!!Хубаво е...
Поздрави ! -
Ех,Риа....Риа,
много благодаря.
Аз красиво,
ти правдиво...
туй е то - жена.
Поздрав и усмивка.
-
Красиво пишеш, Етчи, признавам те! Птица като теб не може да пусне корени...
-
Благодаря ви за коментарите.
Всеки от вас от мен е поздравен.
Приятен ден и да не забравите
със усмивки почнете новия ден. -
"че гола стане ли, боли отвътре
есента си тръгва, идва зимата."
Поздравления Етчи!
Хубаво е1 -
Хубава картина Етчи!
-
Много хубаво си описала есента, Ани!!!
И нека тя не ни носи тъга, а и усмивки!!!
Всеки сезон има своето очарование!!!
Поздрави!!! -
...волна птица съм, летя в небето...
Като птиците не тръгвай с есента,
къс поезия раздавай - песента!
Поздравче, Етчи! -
Зряло, мъдро, откровено, постига дълбоки внушения. Има някакво разминаване между форма и съдържание.
Поздрав! -
Мило сбогуване, Етчи.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
е там...в сърцето и в душата.
Поздрав и усмивка.