30.11.2020 г., 8:02

Късна есен

930 0 0

 

Късна есен гората съблече,
а ноември мъглите довлече
и небето с олово напълни,
преди дните си той да изпълни.

Дъжд и вятър листата подгони
и настръхнаха голите клони,
падна ярката жълта позлата
и заплака от мъка душата.

Мокри улици, кални пътеки,
прашни пътища - станали меки,
сивотата превзема деня ни,
леден полъх днес зимата кани.

Тя ще дойде след късната есен,
белоснежна и с коледна песен,
в светлини ще окъпе елхите,
ще прогони тъгата в душите.

 

Николай Димов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Димов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...