Kъсна любов
Тази късна любов рони листи и думи,
вее гривата бяла на ранния сняг.
Хлопва гневно небе, грее в смях помежду ни,
да напомни, че живи сме. Хора все пак.
Тя се люшка – махало на градски часовник
плаче дълго и тъжно. И хълца от смях.
И се чувстваме с нея по-малко виновни,
кукувички в часовник. Без дом, като тях.
Тя облича се шарено, щуро, младежки,
закъснява и пие си чая горещ.
Тази късна любов помни старите грешки,
ще те стопли, до зимата... Ако поспреш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
