Kъсна любов
Тази късна любов рони листи и думи,
вее гривата бяла на ранния сняг.
Хлопва гневно небе, грее в смях помежду ни,
да напомни, че живи сме. Хора все пак.
Тя се люшка – махало на градски часовник
плаче дълго и тъжно. И хълца от смях.
И се чувстваме с нея по-малко виновни,
кукувички в часовник. Без дом, като тях.
Тя облича се шарено, щуро, младежки,
закъснява и пие си чая горещ.
Тази късна любов помни старите грешки,
ще те стопли, до зимата... Ако поспреш...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
