Oct 1, 2021, 3:20 PM

Kъсна любов 

  Poetry » Love
392 5 8

Тази късна любов рони листи и думи,
вее гривата бяла на ранния сняг.
Хлопва гневно небе, грее в смях помежду ни,
да напомни, че живи сме. Хора все пак.

 

Тя се люшка – махало на градски часовник
плаче дълго и тъжно. И хълца от смях.
И  се чувстваме с нея по-малко виновни,
кукувички в часовник. Без дом, като тях.

 

Тя облича се шарено, щуро, младежки,
закъснява и пие си чая горещ.
Тази късна любов помни старите грешки,
ще те стопли, до зимата... Ако поспреш...  

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Тази късна любов е така уморена...
И покрита е с белези от изгарящи страсти.
Тихо влезе във теб. Тихо влезе и в мене.
Тази есенна обич, вик за последното щастие...
Тази късна любов по душа се съблича. ...
  613 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??