Късна обич
Късно долетя, моя обич,
кацна на моето рамо,
но аз нямам мечти.
Живея самотно,
лишена от чувства.
Не роня вече сълзи.
От мене пази се –
обгарям и бягам,
далече, далече – там
дето няма звезди.
В пръста се заравям,
остават дълбоки бразди.
Не искам да падаш и ставаш
от моите стрели.
Да бяха годините спрели
тогава, когато не знаех,
че любовта тъй много боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
Поздравления!
