Късна обич
Късно долетя, моя обич,
кацна на моето рамо,
но аз нямам мечти.
Живея самотно,
лишена от чувства.
Не роня вече сълзи.
От мене пази се –
обгарям и бягам,
далече, далече – там
дето няма звезди.
В пръста се заравям,
остават дълбоки бразди.
Не искам да падаш и ставаш
от моите стрели.
Да бяха годините спрели
тогава, когато не знаех,
че любовта тъй много боли!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
Поздравления!
