Късна обич
Късно долетя, моя обич,
кацна на моето рамо,
но аз нямам мечти.
Живея самотно,
лишена от чувства.
Не роня вече сълзи.
От мене пази се –
обгарям и бягам,
далече, далече – там
дето няма звезди.
В пръста се заравям,
остават дълбоки бразди.
Не искам да падаш и ставаш
от моите стрели.
Да бяха годините спрели
тогава, когато не знаех,
че любовта тъй много боли!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
Поздравления!
