8 янв. 2017 г., 13:07

Късна обич 

  Поэзия » Любовная
471 1 9

Късно долетя, моя обич, 

кацна на моето рамо, 

но аз нямам мечти. 

Живея самотно, 

лишена от чувства. 

Не роня вече сълзи. 

От мене пази се –

обгарям и бягам, 

далече, далече – там

дето няма звезди. 

В пръста се заравям, 

остават дълбоки бразди. 

Не искам да падаш и ставаш

от моите стрели. 

Да бяха годините спрели

тогава, когато не знаех, 

че любовта тъй много боли! 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • По-добре късно отколкото никога! Радвай се, Васи!
  • Закъснелите се нуждаят от повече топлина, защото са събрали повече студ! Поздравления!
  • Късна и навреме!Прекрасен стих!:
    "далече, далече – там
    дето няма звезди.
    В пръста се заравям,
    остават дълбоки бразди.
    Не искам да падаш и ставаш
    от моите стрели. "
  • С Мисана Васе!Хубав стих до нови мила!
  • И късната обич може да стопли душата ти!...
    Поздравления за този стих, Василка!...Много ми хареса!..
  • Мрачно, но този стил ти отива, Василке! Много ми хареса!
  • Споделям мнението на Веси! Поздрав, Васе!
  • Късната обич е много ценна именно защото е осъзната. А любовта понякога боли, и то как...
    Поздрави и от мен!
  • Болката от любов е силна,понякога непреодолима..Но без любов трудно се живее мила. Поздрав
Предложения
: ??:??