Късна прошка
753
0
1
И ето те, стоиш пред мен,
завоевател с завоювано сърце,
по-истински от всички други
и с за милувка протегнати ръце!
Твърде дълго търси тази обич,
твърде дълго чаках аз.
Твърде късно идваш страдащ
и за прошка молиш в този час!
С коси от спомен разпилени,
със сълзи от прах и изгарящи очи,
с чужди устни в дългите ти, празни дни,
а сърцето счупено - мълчи.
И само в моите обятия намери ти
последен пристан, миг надежда
и аз дочакала - прегръщам те,
а разпилените ни дни поглъща вечността безбрежна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Всички права запазени
