Късни доби
Късни доби над града спускат се тихо,
светлините трептят като далечен дъх.
Времето се разтегля в мрак и нишки,
и сърцето търси своя изгубен път.
Стъпки отекват в празните улици,
спомени се сплитат с вечерния въздух.
Сенки шептят стари приказки,
а душата люшка се между тъга и смисъл.
И в този час на самота и покой
мисълта лети към нещо, което няма.
Късни доби – тихи, тъжни, нежни,
като спомен, който винаги остава.
Г.М.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Герана Юнакова Всички права запазени
