Късни думи
"Капят в сенки.
Луни.
И безлуния.
Късните думи
от теб." Петър Донев
Исках всъщност аз да ти ги кажа
но отлагах... рано бе за тях.
Ти ги хвърли просто на паважа.
Не очаквах. Трудно ги разбрах.
Неотменна легна помежду ни
есенна, вселенска тишина.
Двете ти последни нежни думи
кацнаха на мойте рамена.
Тръгна си. Жестоко, незабавно.
Думите останаха със мен.
Нямах глас. Агонизирах бавно.
И светът ми бе разполовен…
Ти отнесе светлата полвина
Другата ли? Безутешна степ...
Двете думи… не, не си заминаха.
И до днес напомнят ми за теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
