patenceto (Надя Георгиева)
185 614
15.05.2006 г., 12:14 ч.

Късни сълзи 

  Поезия
814 0 5

Аз се раждах и умирах,
пред очите ти растях.
Ти ме научи да обичам,
споделих ти първия си грях.

Аз обичах и проклинах,
но неотлъчно с тебе бях.
Жалко е, че някакъв предател
от теб ме раздели.

Аз те исках и жадувах,
мойта мисъл беше всеки ден.
Аз ревнувах те от всичко,
може би понякога от самата мен.

Аз не исках да стане така,
всякаш всичко е било напразно
и понякой път от спомените
ме боли, както никога до сега.

Не знаеш, колко често вечер мисля
за всичко, дето имах аз със теб,
не знаеш, колко мрачно
след това е моето сърце.

И сега, когато пиша,
нещо тук, отляво, ми тежи...
Дали просто спомените закъснели
...или късно започва сърцето да кърви.

И аз самата не разбирам,
защо след тебе при никой друг 
покой не мога да намирам,
и чувствам как се сривам.

Стига! Ти ме обичаше,
аз те обичах!
Аз те разлюбих,
ти мен - не успя...

Боли от късни сълзи...

© Надя Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??