Късни сълзи
Аз се раждах и умирах,
пред очите ти растях.
Ти ме научи да обичам,
споделих ти първия си грях.
Аз обичах и проклинах,
но неотлъчно с тебе бях.
Жалко е, че някакъв предател
от теб ме раздели.
Аз те исках и жадувах,
мойта мисъл беше всеки ден.
Аз ревнувах те от всичко,
може би понякога от самата мен.
Аз не исках да стане така,
всякаш всичко е било напразно
и понякой път от спомените
ме боли, както никога до сега.
Не знаеш, колко често вечер мисля
за всичко, дето имах аз със теб,
не знаеш, колко мрачно
след това е моето сърце.
И сега, когато пиша,
нещо тук, отляво, ми тежи...
Дали просто спомените закъснели
...или късно започва сърцето да кърви.
И аз самата не разбирам,
защо след тебе при никой друг
покой не мога да намирам,
и чувствам как се сривам.
Стига! Ти ме обичаше,
аз те обичах!
Аз те разлюбих,
ти мен - не успя...
Боли от късни сълзи...
© Надя Георгиева All rights reserved.
Но сихотворението е супер! БРАВО!!! 
