Късно е...
Да лекуваме души наранени,
да пожелаем да си простим.
Късно е...
Да потърсиш в себе си мене,
аз в сърцето си - своя любим.
Късно е...
Плачат капчуците, а с тях и ние,
усетили мамеща пролетна ласка.
Късно е...
Това е само въображение,
една... акварелна мазка.
© Пенелопи Клисурска Всички права запазени
Чудесен стих!