Дълго тичах сред въображаеми мечти,
дълго търсих те сред изречените лъжи.
Дълго време попадах в капани,
дълго време изричах нежни думи,
но увиснали във мрака оставаха неразбрани.
Колко сълзи пролях в нощта,
колко пъти тя утешително ме
прегръщаше с черната си ръка,
колко време се скитах в самота,
мечтаейки ти да ми дариш топлина.
Колко горчиви чаши изпих,
колко безсилни моменти изживях, ...