Късно е... не мога да върна мига
Дълго тичах сред въображаеми мечти,
дълго търсих те сред изречените лъжи.
Дълго време попадах в капани,
дълго време изричах нежни думи,
но увиснали във мрака оставаха неразбрани.
Колко сълзи пролях в нощта,
колко пъти тя утешително ме
прегръщаше с черната си ръка,
колко време се скитах в самота,
мечтаейки ти да ми дариш топлина.
Колко горчиви чаши изпих,
колко безсилни моменти изживях,
колко пъти в тъгата си се потопих,
колко пъти тя над слабостта ми се изсмя.
А ти така и не разбра...
Бе прекалено погълнат от себе си,
изгубил се в собствената си нелепа тъга,
дори не видя за миг искрите в очите ми...
И сега, когато си отивам,
когато в мъртвата си любов душата скривам,
ти ме молиш да почакам... да спра...
молиш за шанс, искаш да върна мига...
Колко шанса давах...
Колко пъти ти ги пропиля...
а после в море от сълзи попадах
и в безвремието исках да се потопя...
Не мога да върна мига...
Нямам вече какво да ти дам...
Няма я в мен любовта...
ти уби я с безразличие...
не мога отново себе си да предам!
Късно е за признания,
късно е за викове в нощта...
Аз изживях свойте терзания.
Късно е... не мога да върна мига...
дълго търсих те сред изречените лъжи.
Дълго време попадах в капани,
дълго време изричах нежни думи,
но увиснали във мрака оставаха неразбрани.
Колко сълзи пролях в нощта,
колко пъти тя утешително ме
прегръщаше с черната си ръка,
колко време се скитах в самота,
мечтаейки ти да ми дариш топлина.
Колко горчиви чаши изпих,
колко безсилни моменти изживях,
колко пъти в тъгата си се потопих,
колко пъти тя над слабостта ми се изсмя.
А ти така и не разбра...
Бе прекалено погълнат от себе си,
изгубил се в собствената си нелепа тъга,
дори не видя за миг искрите в очите ми...
И сега, когато си отивам,
когато в мъртвата си любов душата скривам,
ти ме молиш да почакам... да спра...
молиш за шанс, искаш да върна мига...
Колко шанса давах...
Колко пъти ти ги пропиля...
а после в море от сълзи попадах
и в безвремието исках да се потопя...
Не мога да върна мига...
Нямам вече какво да ти дам...
Няма я в мен любовта...
ти уби я с безразличие...
не мога отново себе си да предам!
Късно е за признания,
късно е за викове в нощта...
Аз изживях свойте терзания.
Късно е... не мога да върна мига...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
