Morgana (Ди)
188 202
26.03.2007 г., 0:32 ч.

Късно е... не мога да върна мига 

  Поезия
671 0 3
Дълго тичах сред въображаеми мечти,
дълго търсих те сред изречените лъжи.
Дълго време попадах в капани,
дълго време изричах нежни думи,
но увиснали във мрака оставаха неразбрани.

Колко сълзи пролях в нощта,
колко пъти тя утешително ме
прегръщаше с черната си ръка,
колко време се скитах в самота,
мечтаейки ти да ми дариш топлина.

Колко горчиви чаши изпих,
колко безсилни моменти изживях,
колко пъти в тъгата си се потопих,
колко пъти тя над слабостта ми се изсмя.

А ти така и не разбра...
Бе прекалено погълнат от себе си,
изгубил се в собствената си нелепа тъга,
дори не видя за миг искрите в очите ми...

И сега, когато си отивам,
когато в мъртвата си любов душата скривам,
ти ме молиш да почакам... да спра...
молиш за шанс, искаш да върна мига...

Колко шанса давах...
Колко пъти ти ги пропиля...
а после в море от сълзи попадах
и в безвремието исках да се потопя...

Не мога да върна мига...
Нямам вече какво да ти дам...
Няма я в мен любовта...
ти уби я с безразличие...
не мога отново себе си да предам!

Късно е за признания,
късно е за викове в нощта...
Аз изживях свойте терзания.
Късно е... не мога да върна мига...

© Ди Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??