20.05.2007 г., 0:59

Късно е за любов

7.6K 0 6
Късно е за любов
Колко е трудно да стоя отстрани
и да знам, че не мога да ти кажа остани.
Остани, прегърни ме и забрави
грешките, които допуснах преди.
Сега осъзнавам, че те обичам така,
както никога преди не съм обичала.
Но вече е късно, твоитe думи са това,
а аз все не мога да се примиря.

Помниш ли, когато бяхме сами
и всички мигове споделяни?
Аз още си спомням и затова ме боли,
ужасно ми липсват целувкитe ти!
Много сгреших и го признавам,
жалко е, че сега го осъзнавам.

Никога няма да си простя
онези неща, за които имам вина.
Мечтаех за нашата обща съдба,
но виждам, че съм те отдалечавала.
Вечер, когато заспивам сама,
мисълта за теб е дори и в съня.
И само спомените ми останаха,
и сълзите, които не изстинаха.

Няма вчера, има само сега!
Сега те искам и то на мига!
Прости ми!
Знам, че хиляди пъти греших.
Обичам те, ще го повтарям
във всеки следващ мой стих.

Всичко, от което се нуждая, си ти!
Моят въздух, моето слънце, моите мечти!
Не виждаш ли, че всичко за мене си ти?
Не виждаш ли колко ме боли?
Искам да получа своя втори шанс,
искам да те имам дори и за час!
Чуй тази песен и помисли.
Колко те обичам, вярваш ли ми?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Делина Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...