Стоя ти насреща -
за пореден път...
Говоря ти някакви празни слова...
За живота,
за хората,
за сърцата горещи,
за смисъла вечен,
за любовта...

Паля свещи
с кибритени клечки!
Ала в църква се палят от свещ...
Бързо гаснат,
изкуствени,
смешни -
както сълзите
душат моя копнеж...

Как са излишни -
думи, обяснения...
Давани хиляди пъти, неоценени веднъж...
Колко са глупави
всичките
изречения!...
Комични!...
Като пародиен дъжд!...

Приключвам ги вече -
излях арсенала...
Тирадата още ехти...
За живота,
за хората,
за съдбата нерада,
за парите, войните
и моите слепи мечти...

Двама знаем прекрасно -
дотук беше нашата...
Сега трябва да се оправим сами...
Да - аз зная -
вече стана
ми ясно...
Празни думи изказах...
Късно е за мечти!...