Когато дойда пак да те потърся,
ще бъда вече застарял несретник.
Като пред грях, все още неизвършен,
предателски ще тръпнат коленете.
Ще стъпвам тихо, да не те събудя,
минавайки под малкия прозорец.
Кой знае? Още може би сънуваш
оная наша, недозряла пролет.
Макар че няма кой да ми отвори,
ще мина пет-шест пъти край вратата.
Като крадец ще хвърлям поглед в двора -
дано да те съгледам сред цветята. ...