Късно завръщане
Късно завръщане
Когато дойда пак да те потърся,
ще бъда вече застарял несретник.
Като пред грях, все още неизвършен,
предателски ще тръпнат коленете.
Ще стъпвам тихо, да не те събудя,
минавайки под малкия прозорец.
Кой знае? Още може би сънуваш
оная наша, недозряла пролет.
Макар че няма кой да ми отвори,
ще мина пет-шест пъти край вратата.
Като крадец ще хвърлям поглед в двора -
дано да те съгледам сред цветята.
А там - в лехите, бурените никнат.
Прозорецът чете прокъсан вестник.
Заминали са всички. Няма никой
и къщата ти - в сън се е унесла.
Отдавна е оставена самичка
да доживява дните си по спомен.
Избягало бе лунното момиче.
Завръщах се... Отново. И отново.
Сега - не знам. При тебе ли се връщах,
при стария ли праг сърцето свърна?...
Ти палиш огън вече в друга къща,
а тук, на прага - себе си май зърнах.
© Александър Калчев All rights reserved.
