29.01.2022 г., 9:56

Кюнци

746 3 6

Ще си стъкна старата печка. 

На пук на климатика ще я сложа. 

Ще запаля от кибрита клечка

и книга за възгавка ще подложа. 

 

Не искам нови топлива. 

На тавана пламъците си играят. 

Това е чиста простота, 

да слушам как дърветата мечтаят. 

 

Да сгрея длани, топлината да изригне, 

да се стоплят мразните умислици. 

После детски смях да ме прихване. 

Да ми се приискат печени филийчици. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДИВИЯТ КОН Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...