Ще си стъкна старата печка.
На пук на климатика ще я сложа.
Ще запаля от кибрита клечка
и книга за възгавка ще подложа.
Не искам нови топлива.
На тавана пламъците си играят.
Това е чиста простота,
да слушам как дърветата мечтаят.
Да сгрея длани, топлината да изригне,
да се стоплят мразните умислици.
После детски смях да ме прихване.
Да ми се приискат печени филийчици.
© ДИВИЯТ КОН All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
