Jan 29, 2022, 9:56 AM

Кюнци

  Poetry » Other
750 3 6

Ще си стъкна старата печка. 

На пук на климатика ще я сложа. 

Ще запаля от кибрита клечка

и книга за възгавка ще подложа. 

 

Не искам нови топлива. 

На тавана пламъците си играят. 

Това е чиста простота, 

да слушам как дърветата мечтаят. 

 

Да сгрея длани, топлината да изригне, 

да се стоплят мразните умислици. 

После детски смях да ме прихване. 

Да ми се приискат печени филийчици. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДИВИЯТ КОН All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...