14.05.2009 г., 10:24

La donna e mobile

625 0 3

   (съвсем малко след кòмата)

 

 

Хубавко е да

въобразяваш:

- О, la donna! Добре сте мобилна!

(Но за пръв път

съжалявах,

че съм толкова млад и силен).

 

Калейдоскопно се

наредяваха

на живота ми най-страшните части.

(Само в болница

ясничко ставаше

що е болка – да нямаш участие...).

 

- O, la donna?

Нали ми предписаха

замъгляващи – а ги спестихте?

(И сестринката

я заболяваше...

- Оздравяваш! Но ме милвай тихичко...).

 

Оздравявах...

Налудните мисли

вече по-притъпено се рееха.

Оздравявах...

а които умряха –

те не искаха да живеят...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Неистово Саше...!
  • Ами така ми се струваше, когато неистово се борех за живота си в реанимацията. Тя не е най-здравословното местенце,както всеки знае,лекарите, колкото и да са добри, не са магьосници, все пак. Никому не пожелавам да преживее това, разбира се - но когато постоянно си очи в очи със смъртта, стойностите се променят. И колкото и недостатъци да има това стихче, оставих го така, както ми изглеждха нещата в секундата, когато се убедих, че съм "прескочил трапа".
  • последните два реда казват всичко...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....