27.07.2014 г., 18:10

Лабиринт

1.7K 2 8

Денят на Минотавъра приижда...

По блудни траектории се стичам
към омагьосаното цвете вътре в мен.
Последни мисли в този свят изричам,
към устните ти разпилени устремен.

Светът е лабиринт без изход,
хвърчило от несбъднати мечти.
Духът се храни с пропасти, но иска
завинаги над тях да полети.

Денят на Минотавъра пронизва...
Амбицията ражда суета.
Надвесил се над бездна (от корниза),
аз виждам Истината долу - във калта.

Съзирам я съблечена - до голо.
Въргалят я безчислени тела.
Дали със меча на честта се е пробола,
или загърнала се е в мъгла?

Денят на Минотавъра обгръща...

По блудни траектории се стича -
до всекиго достига този ден.
Часовникът ми пясъчен изтича.
Пустиня ражда пясъкът слепен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • “Денят на Минотавъра...”!!! Силно!
  • Едва сега виждам коментара ти, Даниеле! Благодаря ти за подкрепата ти.
    Оценявам я много високо, защото този стих е свързан за мен с върховно преживяване на духа ми, стигащо до пълна екзалтация.
    Трогнат съм наистина много, че си почувствал същностно заложеното от мен. Моля те да ме извиниш, ако понякога съм бил рязък с теб. Очевидно съм те подценявал. Но това няма да се повтори!
  • Елица, съжалявам, че толкова късно реагирам, но едвам сега видях, че си писала коментар. Мисля, че си наясно, че не упреквам онези, чиито коментари бяха изтрити. И повярвай ми съм им страшно задължен затова, че ме подкрепиха. Ти си в тази група, но считай, че те откроявам в позитивен план, защото не си пропуснала да коментираш мой текст.

    Имах предвид други, които въобще не коментираха стиха, предполагам от съображения да не попадат в нечие полезрение.

    Сърдечен поздрав: Мисана
  • В какво дистанциране обвиняваш тези, чиито коментари бяха изтрити, Мисана?
    Пак ли да си кажа мнението? Да доказвам на Екипа, че имам право на субективна оценка, понеже те не го знаят?!
    И не можеш ли веднъж да благодариш, без да противопоставяш и съпоставяш?
  • Благодаря ти, Кръстина за тези хубави думи, които каза. Изисква се особена смелост за това при стеклите се обстоятелства. Виждам, че редица други, уважавани автори от мен /в този сайт/, далновидно се дистанцираха /по разбираеми причини/. А ти не го направи и излезе открито да изразиш мнението си. Много високо оценявам доблестната ти постъпка и съм трогнат до сълзи.

    Сърдечен поздрав от мен и нека цялата ми благодарност към теб да се трансформира в траен попътен шанс за теб!: Мисана

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...