Лабиринтът
Милион и една години осъзнавам света
и в бутониератана живота кича
безброй слова.
Опитвам да се догоня, да се настигна,
но като кучешка опашка се изплъзвам.
Въобразявам си, че къртичините
са превзети от мен върхове
и огласявам пространството
с победни възгласи.
Всичко давам и всичко отнемам
сред праха на изконния страх,
а всъщност съм ангел с оклеветени криле.
Сеизмично се гърчат декорите на времето.
Епохите са хидри, които убивам,
докато пътувам към подземното царство.
Изгубвам се при всяко раждане,
не зная кой съм, къде съм
и защо замръквам и осъмвам?
Между измислици търся истината
с много труд и пот, но съм още на прага.
Чувствувам се обречена овчица,
залостена в кошарата на боговете,
а всъщност съм милиарди прашинки
търсещи своя магнит.
Под модерни технологии
крия първичните си инстинкти
и все се надявам на чудеса.
Някой с магическа пръчка
да ме изведе от лабиринта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
!