Лай ме, кучко!

Поезия » Философска

1.5K 7 8

Рани ме враг. Надигнах глас,

а той удари ми плесница

и, победена, се прострях

в калта - убита стара птица.

Защо е, Боже, толкоз лош?

И аз, с какво да му отвърна?

Око ли да извадя? Нож?

Или пък буза да обърна?

Човек е, казах, ще простя

и ще забравя тази случка,

но нямащ нужда от това,

врагът хриптеше: "Лай ме, кучко"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

tanq_mezeva (Таня Мезева)

О, преживявала съм го и то от пищещи люде. Най-доброто е.. равнодушното подминаване.

2020-06-11T17:22:43+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Злото няма мира, за съжаление... Трябва да внимаваме и да стоим колкото е възможно по-далеч от него... Силен изказ, Кети!

2020-06-11T15:57:46+03:00
dansyto (Данаил Таков)

врагът хриптеше: "Лай ме, кучко"!

2020-06-06T20:08:14+03:00
Иринакис (Ирина Колева)

Собствената му лошотия е страхотен душевадец. Остави го на нея. Тя си знае работата.

2020-06-06T08:11:36+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Грях не грях, от Господ ме е страх, ама обърнатата буза не струва пред завета стар! Не спира враг да удря буза подир буза! Поне да знае, че не ми е господар! Че болката и него не го подминава! Че по-добре е с мене да внимава!

2020-06-06T07:46:24+03:00