Рани ме враг. Надигнах глас,
а той удари ми плесница
и, победена, се прострях
в калта - убита стара птица.
Защо е, Боже, толкоз лош?
И аз, с какво да му отвърна?
Око ли да извадя? Нож?
Или пък буза да обърна?
Човек е, казах, ще простя
и ще забравя тази случка,
но нямащ нужда от това,
врагът хриптеше: "Лай ме, кучко"!
© Кети Рашева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
