Ламбада
817
1
1
Не бях ли вчера сякаш на пет.
Сякаш още дочувам ритми далечни...
Домът ни беше весел и изпълнен с гости.
Сякаш пак съм у дома...
Някой подканя: "Хайде -Ламбада!"
Над мен полилей в розово се клати...
Усмихнати мъже - моряци брадати!
На кого ли се смеят така?
Изпод рошавата брата с два зъба разклатени...
На мене, на мене...! Мои гости, драги и мили!
И аз само на пет, как играех ламбада?!
В захлас и унес, та чак до десет...
Когато мама с милувка ми нашепваше...
Че е време за сън, а ламбада отекваше
от тонколоните навсякъде...
Навън - може би до десети етаж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Просто Някой Всички права запазени
