Ламбада

20.04.2012 г., 0:28 ч.

Поезия

663 1 1

Не бях ли вчера сякаш на пет.

Сякаш още дочувам ритми далечни...

Домът ни беше весел и изпълнен с гости.

Сякаш пак съм у дома...

Някой подканя: "Хайде -Ламбада!"

Над мен полилей в розово се клати...

Усмихнати мъже - моряци брадати!

На кого ли се смеят така?

Изпод рошавата брата с два зъба разклатени...

На мене, на мене...! Мои гости, драги и мили!

И аз само на пет, как играех ламбада?!

В захлас и унес, та чак до десет...

Когато мама с милувка ми нашепваше...

Че е време за сън, а ламбада отекваше

от тонколоните навсякъде...

Навън - може би до десети етаж.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

poisonivi81 (Просто Някой)

2019-03-26T00:49:24+02:00

Не..баща ми,мир на душата му,беше капитан на кораб..Този стих е спомен от детството ми,тогава когато той се връщаше от рейс и по-близките му приятели,моряци идваха на гости и тази музика се слушаше,аз бях малка и ме използваха за атракция..Играй ламбада,изпей Тих бял Дунав,направи шпагат и тн🙂...И наистина двама от тях бяха с по един липсващ преден зъб....