Apr 20, 2012, 12:28 AM

Ламбада

  Poetry
820 1 1

Не бях ли вчера сякаш на пет.

Сякаш още дочувам ритми далечни...

Домът ни беше весел и изпълнен с гости.

Сякаш пак съм у дома...

Някой подканя: "Хайде -Ламбада!"

 

Над мен полилей в розово се клати...

Усмихнати мъже - моряци брадати!

На кого ли се смеят така?

Изпод рошавата брата с два зъба разклатени...

На мене, на мене...! Мои гости, драги и мили!

 

И аз само на пет, как играех ламбада?!

В захлас и унес, та чак до десет...

Когато мама с милувка ми нашепваше...

Че е време за сън, а ламбада отекваше

от тонколоните навсякъде...

Навън - може би до десети етаж.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Просто Някой All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не..баща ми,мир на душата му,беше капитан на кораб..Този стих е спомен от детството ми,тогава когато той се връщаше от рейс и по-близките му приятели,моряци идваха на гости и тази музика се слушаше,аз бях малка и ме използваха за атракция..Играй ламбада,изпей Тих бял Дунав,направи шпагат и тн🙂...И наистина двама от тях бяха с по един липсващ преден зъб....

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...