Лава
Лава
Не почука, просто се събу и влезе.
Не ме попита нищо, просто ме целуна
и гледаше с очи, блеснали като звезди.
Ръцете ти трепереха и ме прегръщаха.
Аз сгуших се в теб и плаках дълго...
Не знаех как!... Не можех да ти кажа
защо душата ми е с толкоз болка.
Откъде събрала е горчивината.
Ледената нощ на нашата раздяла,
на утрото на срещата ни се стопи
и болката от това, че тебе нямам,
в очите искрящи за миг се изпари.
Сърцето ми на русалка вземи сега!
Разбий го изведнъж! На хиляди парчета,
за всички парченце да има по света,
хвърли го после навътре в морето.
Отрежи косите ми, в тях не се заплитай!
От любовта си малка капчица ми дай!
Па макар с отрова да е подсладена тя,
на утрото без тебе, не искам да се будя!
И както бе дошъл, така си тръгна.
Пусна душата ми - гореща лава е сега.
На тази клада не искам теб да изгоря.
А мога и нека сама себе си опустоша!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Тодорова Всички права запазени
